Емоционалните модели в семейството: защо повтаряме едни и същи връзки?

Често се чудим защо в живота ни се повтарят едни и същи трудности – във връзките, в работата или в начина, по който реагираме на стрес.
Отговорът често не е в настоящето, а в емоционалната система, в която сме израснали. Мястото, което сме заемали в рожденото ни семейство, често се превръща в главна роля на съзнателния ни живот. Теорията на Мъри Боуен помага да разберем как семейството оформя начина, по който мислим, чувстваме и се свързваме с другите.

Какво представлява семейната емоционална система?

Семейството не е просто сбор от отделни личности, а жива емоционална система, в която всеки влияе на другия. В някои семейства границите между хората са неясни – усещането е, че „сме едно цяло“:

– „Познавам го по-добре от себе си“
– „Тя е част от мен“
– „Ние сме едно“

При толкова силно емоционално сливане липсва  ясно усещане за собствено „Аз“. Често хората, функциониращи през такъв тип семейни взаимоотношения определят семейството като най-ценния си ресурс. Само по себе си това наистина е много ценно, стига да не е нарушен баланса до там, до където липсва смелостта и отговорността за вземането на самостоятелни решения.  В зряла възраст това може да се прояви като страх от самота, трудност да се прекъснат нездравословни взаимоотношения, задържане на гняв към близките, изискване за прекомерна лоялност от тяхна страна и много други страхове, прикрити зад симптоматични поведения.

Двете сили във всяко семейство:

Силата на заедността

– стремеж към близост
– съобразяване
– отговорност за другите
– „ние“ преди „аз“

Силата на индивидуалността

– лични граници
– самостоятелни решения
– поемане на отговорност за себе си

Здравото функциониране е баланс между двете.

Как се формира зависимостта?
Когато детето расте в среда, където:

реакциите на родителя са непредсказуеми
любовта зависи от поведението
различността не се приема
се създава вътрешен модел: „За да съм обичан/а, трябва да се съобразявам“ Това води до:

– тревожност
– зависимост от одобрение
– страх от отхвърляне

Как това се проявява в живота ни?
В зряла възраст тези модели често се виждат като:

тревожност и вътрешно напрежение
паник атаки
трудности във взаимоотношенията
повтарящи се дисфункционални връзки
усещане за обърканост или неудовлетвореност

Когато напрежението между двама души стане твърде голямо, често се включва трети човек, за да го „поеме“.
Например:
– дете, поставено между родители в конфликт. Това е един от основните механизми в семейната динамика.

Защо повтаряме едни и същи сценарии?
Моделите се предават през поколенията
Често:

– избираме партньори, които напомнят на родителите ни
– реагираме по познат начин
– повтаряме същите емоционални роли

Каква е целта на терапията?

Работата в терапията е насочена към:
– изграждане на стабилно „Аз“
– по-ясни граници
– по-ниска емоционална реактивност
– способност да бъдеш близък, без да губиш себе си

Истинската близост не изисква да се откажеш от себе си. Тя се изгражда там, където има:

– свобода
– уважение
– автентичност