Статии
Чувството, че не принадлежиш: откъде идва усещането, че си различен
Влизате в стая, пълна с хора, и сякаш между вас и тях има невидимо стъкло. Другите се смеят, говорят, принадлежат. Вие стоите малко встрани и наблюдавате. Може да сте приятни, интелигентни, дори харесвани – и въпреки това вътре звучи едно изречение: „Аз не съм като тях.“
Това е дълбокото убеждение: „Различен/а съм и не принадлежа никъде.“
Съдържание
Какво е социалното изключване
В схема терапията то се нарича ранна дезадаптивна схема „Социална изолация/Отчуждение“. Важно е да се разграничи от самотата в близките отношения. Човек със силна социална изолация може да има един-двама близки приятели или партньор, но да се чувства чужд в групата – в класа, на работа, сред съседи, в обществото като цяло.
Тази схема се проявява в два варианта, които често вървят заедно: усещане, че сме различни („Не мисля и не чувствам като другите“), и усещане, че сме нежелани („Те не ме искат сред тях“).
Откъде идва
Корените най-често са в детството и юношеството – години, в които принадлежността към група е въпрос почти на оцеляване. Сред честите причини са:
- Реална различност – друг произход, вяра, език, външност, семейство, което се отличава от околните, необичайни интереси или висока чувствителност.
- Тормоз и отхвърляне от връстниците – подигравки, изключване от игри, усещане да си „последният избран“.
- Чести премествания – нови училища, нови градове, без време да пуснеш корени.
- Семейство, затворено към света – родители, които избягват социални контакти или внушават, че „ние не сме като другите“.
Понякога детето не е било отхвърлено открито, но е усещало, че е „не на място“. Това също оставя следа.
Как се проявява
- неудобство в групи, на празненства, срещи, събирания;
- мълчите или наблюдавате, вместо да участвате;
- чувство, че другите „знаят правилата“, а вие не;
- избягване на нови запознанства и общности;
- или обратното – силно старание да се впишете, като скривате това, което ви прави различни;
- в работата се справяте по-добре сами, отколкото в екип.
Как убеждението се поддържа
Когато вярваме, че не сме желани, се държим по начин, който неволно потвърждава това. Отдръпваме се, говорим малко, не инициираме контакт. Другите тълкуват това като незаинтересованост и ни оставят встрани. Кръгът се затваря: „Ето, пак не ме включиха.“
Има и друга страна. Понякога хората с тази схема толкова силно се стремят да бъдат „като всички“, че потискат точно онова в себе си, което е уникално. Губят връзката със собствените си ценности и роли, които наистина са техни. За това как да се откъснем от ролите, в които се губим, съм писала в „Кой съм аз отвъд ролите?“.
Какво може да помогне
- Различавайте „различен“ от „нежелан“. Да бъдеш различен не означава автоматично да бъдеш отхвърлен. Много хора ценят точно различието.
- Търсете общности по интереси. Не е нужно да принадлежите навсякъде. Достатъчно е да намерите хора, с които споделяте нещо истинско – клуб, курс, планинарска група, доброволчество.
- Правете малки стъпки навън. Да зададете един въпрос, да поканите един човек на кафе, да останете още 15 минути на събирането.
- Забелязвайте кога се отдръпвате. Не за да се критикувате, а за да видите, че понякога вие сами слагате стъклото.
- Ценете това, което ви отличава. Чувствителност, дълбочина, различен поглед – това не са недостатъци, а ресурс.
Как помага терапията
В терапията човек може за първи път да говори открито за това колко чужд се е чувствал – без да бъде съден или „оправян“. Работата включва разбиране на корените на усещането, преработване на болезнени преживявания на отхвърляне и постепенно изграждане на нови начини за свързване. Груповата терапия, когато е възможна, също може да бъде много ценна – тя дава жив опит на принадлежност.
Проверете своите дълбоки убеждения
Социалното изключване е едно от 11-те дълбоки убеждения, които описва схема терапията. Ако искате да видите кои от тях са най-изразени при вас, можете да попълните безплатния психологически тест. Той не е диагноза, а отправна точка – за самонаблюдение или за разговор на първата ни среща.
Другите дълбоки убеждения в поредицата:
- Страх от изоставяне
- Недоверие
- Емоционална депривация
- Зависимост
- Уязвимост
- Дефектност и срам
- Провал
- Подчинение
- Неумолими стандарти
- Привилегированост и граници
Ако усещането, че не принадлежите, ви тежи, можете да запазите час за психотерапия в Плевен или онлайн.
Често задавани въпроси
Защо се чувствам различен от другите?
Често това е дълбоко убеждение, формирано в детството или юношеството – след тормоз, отхвърляне от връстниците, чести премествания или реална различност от околните.
Каква е разликата между самота и социално изключване?
Самотата е липса на близост. Социалното изключване е усещане, че не принадлежиш към групата или обществото, дори когато имаш близки хора.
Как да преодолея чувството, че не принадлежа?
Помагат малките стъпки навън, търсенето на общности по интереси и разграничаването между „различен“ и „нежелан“. Терапията помага да се преработят старите преживявания на отхвърляне.