Тревожност

Постоянен страх, че ще се случи нещо лошо: откъде идва катастрофичното мислене

Постоянен страх, че ще се случи нещо лошо: откъде идва катастрофичното мислене

Главоболие – и мисълта веднага стига до тумор. Детето закъснява с десет минути – и пред очите ви вече е катастрофа. Самолетът леко се разклаща – и тялото ви е убедено, че това е краят. Знаете, че вероятността е малка. Но знанието не успокоява.

Зад такива реакции често стои дълбокото убеждение: „Всеки момент може да се случи нещо ужасно и няма да мога да го предотвратя.“

Какво е схемата „Уязвимост“

В схема терапията то се нарича ранна дезадаптивна схема „Уязвимост към вреда или болест“. Тя описва преувеличен страх от неизбежна катастрофа, който обикновено засяга една или няколко области:

  • здраве – страх от сериозна болест, инфаркт, рак, полудяване;
  • безопасност – злополуки, престъпления, природни бедствия;
  • финанси – страх да не загубим всичко и да останем на улицата;
  • загуба на контрол – страх от паника, припадък, „полудяване“ на обществено място.

Тази схема е тясно свързана с тревожността и често стои в основата на паник атаки, здравна тревожност и натрапливи мисли.

Откъде идва

Най-често детето е научило от възрастните, че светът е опасно място:

  • Тревожен или свръхпредпазлив родител – „Внимавай!“, „Не тичай, ще паднеш!“, „Облечи се, ще се разболееш!“.
  • Реална болест или беда в семейството – тежко заболяване, смърт, катастрофа, финансов срив.
  • Ранни преживявания на безпомощност – болнични престои, травматични събития, бедност.
  • Семейна история на тревожност, при която страхът сякаш се предава от поколение на поколение.

Детето не получава само информация, че има опасности. То получава и посланието, че не може да се справи с тях. Именно тази втора част прави схемата толкова силна.

Как се проявява

  • мислите често бягат към най-лошия възможен сценарий;
  • следите тялото си и всяко усещане ви изглежда подозрително;
  • многократно търсите симптоми в интернет или ходите на лекар за успокоение;
  • избягвате пътувания, самолети, тълпи, нови места;
  • взимате множество предпазни мерки – проверки, резерви, застраховки, „за всеки случай“;
  • трудно се наслаждавате на хубавите моменти, защото чакате „да се случи нещо“.

Защо страхът не изчезва

Тревожният ум използва две стратегии, които носят облекчение веднага, но поддържат страха в дългосрочен план. Първата е избягването: ако не пътуваме, не можем да научим, че пътуването е безопасно. Втората са предпазните мерки: ако всеки път проверим три пъти, мозъкът решава, че сме оцелели именно заради проверката.

Така убеждението никога не се среща с реалността. Подробно за защитните механизми на тревожния човек съм писала в „Семейство Страх“.

Какво може да помогне

  1. Назовете катастрофичната мисъл. „Умът ми отново прави най-лошия сценарий.“ Това не я спира, но ви дава малко дистанция.
  2. Попитайте се за реалната вероятност. Колко пъти досега подобна тревога се е сбъднала?
  3. Попитайте се и какво бихте направили, ако все пак се случи. Често се оказва, че сме по-способни да се справим, отколкото страхът ни казва.
  4. Намалявайте постепенно предпазните мерки. Една проверка по-малко, едно търсене в интернет по-малко.
  5. Връщайте се в тялото и в настоящия момент. Дишане с удължено издишване, разходка, внимание към това, което виждате и чувате сега.

Ако имате тревожни телесни симптоми, разбира се, първо се консултирайте с лекар. Работата по схемата започва, когато лекарите вече са казали, че сте здрави, а страхът остава.

Как помага терапията

При тази схема добре проучени са подходите, които съчетават разбиране на корените с постепенно излагане на страха – в безопасна среда и в темпо, което клиентът може да понесе. Повече за тях можете да прочетете в „Терапия, основана на доказателства“. В терапията работим и с детската част, която някога е научила, че светът е опасен, за да може възрастният днес да усети, че вече има ресурси.

Ако не сте сигурни дали ви е нужен психолог или психиатър, отговорът е в често задаваните въпроси.

Проверете своите дълбоки убеждения

Уязвимостта е едно от 11-те дълбоки убеждения, които описва схема терапията. Ако искате да видите кои от тях са най-изразени при вас, можете да попълните безплатния психологически тест. Той не е диагноза, а отправна точка – за самонаблюдение или за разговор на първата ни среща.

Другите дълбоки убеждения в поредицата:

Ако постоянният страх ограничава живота ви, можете да запазите час за психотерапия в Плевен или онлайн.

Често задавани въпроси

Защо постоянно мисля, че ще се случи нещо лошо?

Често това е дълбоко убеждение, формирано в детството при тревожни или свръхпредпазливи родители, реална болест или беда в семейството. Детето научава, че светът е опасен и че не може да се справи с него.

Какво е катастрофичното мислене?

Склонност умът автоматично да стига до най-лошия възможен сценарий, дори когато вероятността е малка.

Как да спра да очаквам най-лошото?

Помага да назовете катастрофичната мисъл, да оцените реалната вероятност, да намалявате постепенно предпазните мерки и да се връщате в настоящия момент. Терапията помага да се работи с корените на страха.

One thought on “Постоянен страх, че ще се случи нещо лошо: откъде идва катастрофичното мислене”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *