Статии
Срам и чувство за непълноценност: „Ако ме опознаят, няма да ме харесат“
Някой ви казва, че сте прекрасен човек, и вие веднага си мислите: „Ако знаеше какъв/каква съм всъщност…“ Пазите дистанция, защото близостта означава, че другият ще види. А когато види, ще си тръгне.
Това е може би най-болезненото от всички дълбоки убеждения: „С мен нещо не е наред. Ако ме опознаят истински, няма да ме обичат.“
Съдържание
Какво е схемата „Дефектност/Срам“
В схема терапията тя се нарича ранна дезадаптивна схема „Дефектност/Срам“. Хората с тази схема вярват, че са вътрешно дефектни, лоши, нежелани или по-малко ценни от другите. Срамът не е за нещо, което са направили, а за това, което са.
Има съществена разлика между вина и срам. Вината казва: „Направих нещо лошо.“ Срамът казва: „Аз съм лош/а.“ Вината може да се поправи с извинение. Срамът изглежда непоправим.
Тази схема рядко се вижда отвън. Хората с нея често са успешни, привлекателни, харесвани. Но отвътре живеят с постоянен страх да не бъдат „разкрити“.
Откъде идва
- Постоянна критика – детето чува повече за това какво не е наред с него, отколкото за това какво е хубаво.
- Сравняване – „Виж брат си“, „Защо не можеш като другите деца?“.
- Засрамване – подигравки, унижение пред други хора, наказания, свързани с тялото или чувствата.
- Условна любов – детето е обичано, когато е „добро“, и отхвърляно, когато не е.
- Отхвърляне – родител, който открито показва, че детето е нежелано или е „проблемът“ в семейството.
Детето не може да си помисли „родителят ми е нещастен и си го изкарва на мен“. То заключава: „Щом се отнасят така с мен, значи заслужавам.“ Как подобни ранни заключения се превръщат в характер, описвам в „Характерът – броня и възможност за израстване“.
Как се проявява
- трудно приемате комплименти и любов;
- криете части от себе си – миналото, чувствата, тялото, семейството;
- силно реагирате на критика – с гняв, сълзи или пълно отдръпване;
- сравнявате се постоянно и винаги губите в сравнението;
- избирате партньори, които ви критикуват или подценяват – защото така е „познато“;
- или обратното – изграждате фасада на увереност, перфекционизъм и превъзходство, за да не види никой срама.
Как срамът се поддържа
Криене
Ако никога не показваме истинското си „аз“, никога не получаваме опит, че то може да бъде прието. Любовта, която получаваме, усещаме като насочена към маската, а не към нас.
Избор на критични хора
Хората, които ни подценяват, потвърждават това, което вече мислим за себе си. Добрите и приемащите изглеждат наивни – „просто не ме познават“.
Свръхкомпенсация
Перфекционизъм, постоянно доказване, понякога и пренебрежение към другите. Отвън – сила. Отвътре – същият срам.
Какво може да помогне
- Разграничете вината от срама. Когато сбъркате, кажете си: „Направих грешка“, а не „Аз съм грешка“.
- Забележете вътрешния критик. Чий глас е това? Звучи ли като някого от детството ви?
- Говорете със себе си като с приятел. Бихте ли казали на близък човек това, което казвате на себе си?
- Споделете нещо малко и истинско. С човек, на когото имате доверие. И вижте какво ще се случи.
- Приемайте комплиментите. Просто кажете „Благодаря“. Без „Ама…“.
Как помага терапията
Срамът расте в тишина и тайна. Затова едно от най-лечебните неща е да бъде изговорен пред някого, който не отвръща с отвращение или осъждане, а с разбиране. В терапията човек постепенно показва онова, което е крил години наред, и преживява, че то не го прави по-малко ценен.
Работата включва и състрадание към детето, което някога е повярвало, че е „лошо“. Подобен механизъм, в който страданието се крие от срам, описвам в „Страдам, следователно съществувам“.
Проверете своите дълбоки убеждения
Дефектността е едно от 11-те дълбоки убеждения, които описва схема терапията. Ако искате да видите кои от тях са най-изразени при вас, можете да попълните безплатния психологически тест. Той не е диагноза, а отправна точка – за самонаблюдение или за разговор на първата ни среща.
Другите дълбоки убеждения в поредицата:
- Страх от изоставяне
- Недоверие
- Емоционална депривация
- Социално изключване
- Зависимост
- Уязвимост
- Провал
- Подчинение
- Неумолими стандарти
- Привилегированост и граници
Ако срамът и чувството за непълноценност ви тежат, можете да запазите час за психотерапия в Плевен или онлайн.
Често задавани въпроси
Каква е разликата между вина и срам?
Вината е свързана с постъпка – „направих нещо лошо“. Срамът е свързан със самия човек – „аз съм лош“. Вината може да се поправи, а срамът изглежда непоправим.
Откъде идва чувството за непълноценност?
Най-често от детство с постоянна критика, сравняване, засрамване или условна любов, при което детето заключава, че с него нещо не е наред.
Как да се справя със срама?
Помага да разграничите грешката от личността, да забележите вътрешния критик, да говорите със себе си с повече състрадание и да споделяте постепенно с хора, на които имате доверие.
One thought on “Срам и чувство за непълноценност: „Ако ме опознаят, няма да ме харесат“”