Статии
Не мога да взимам решения сам: зависимостта от другите
Преди всяко по-важно решение звъните на някого. На майка си, на партньора, на приятелка. Понякога и за съвсем малки неща – коя оферта да изберете, как да отговорите на имейл, дали да отидете на лекар. Когато трябва да решите сами, ви обзема паника, а когато се справите, си мислите, че е било случайност.
Зад това често стои дълбокото убеждение: „Не мога да се справя сам/а. Имам нужда някой да ме води.“
Съдържание
Какво е зависимостта като дълбоко убеждение
В схема терапията то се нарича ранна дезадаптивна схема „Зависимост/Некомпетентност“. Става дума за практическата, ежедневна самостоятелност – решения, отговорности, справяне с нови ситуации. (Емоционалната нужда от близост е друга тема и тя е по-близо до страха от изоставяне.)
Човекът със схема „Зависимост“ не е непременно слаб или неспособен. Често е много способен, но не си вярва. Вътре в него живее убеждението, че без опора ще се провали.
Откъде идва
Парадоксално, тази схема често се формира не при липса на грижа, а при прекалено много грижа:
- Свръхзакрилящи родители, които решават, вършат и мислят вместо детето – „За да не се затрудняваш“.
- Постоянна критика на опитите – всеки път, когато детето направи нещо само, чува, че не е както трябва.
- Тревожен родител, който предава усещането, че светът е опасен и детето няма да се справи в него.
- Обратният вариант – дете, оставено без подкрепа, което никога не е научило как се правят нещата и тайно се чувства „недоучено“ за живота.
Често зад свръхгрижата стои родителска тревога или нужда детето да остане близо. Как семейството оформя баланса между „заедност“ и „индивидуалност“, описвам в „Емоционалните модели в семейството“.
Как се проявява
- трудно взимате решения без чуждо мнение – и после се съмнявате и в него;
- отлагате нови отговорности, повишения, промени;
- избирате партньори, които „поемат нещата“, и постепенно губите увереност;
- живеете с родителите си по-дълго, отколкото искате, или им се обаждате за всичко;
- или обратното – правите всичко сами, отказвате всякаква помощ и вътрешно се плашите, че ще се разпаднете.
Последният вариант е важен. Някои хора компенсират схемата, като стават свръхсамостоятелни. Отвън изглеждат силни, но под силата стои същият страх.
Как зависимостта се поддържа
Всеки път, когато друг реши вместо нас, получаваме краткотрайно облекчение и дългосрочна загуба – още по-малко опит, още по-малко увереност. Около нас често има хора, които с удоволствие поемат ролята на „силния“, и така двамата неволно поддържат модела.
Какво може да помогне
- Започнете с малки решения. Изберете сами ресторанта, филма, маршрута. Без да питате. Без да проверявате.
- Понесете несигурността. Няма решение без риск. Целта не е да избирате „правилно“, а да избирате и да видите, че ще се справите с последствията.
- Водете „дневник на справянето“. Записвайте всяко нещо, което сте свършили сами. Паметта ни лесно забравя успехите.
- Питайте за мнение, но решавайте вие. Съветът е информация, не присъда.
- Обърнете внимание на хората около вас. Някой поддържа ли зависимостта ви, защото така му е удобно? Можете ли да поговорите с него за това?
Как помага терапията
В терапията работата е двойна. От една страна, изследваме корените – какво е научило детето за собствените си способности. От друга, терапевтът постепенно връща отговорността на клиента. Добрият терапевт не дава отговори, а помага на човека да чуе своите. За хората със схема „Зависимост“ това може да е изненадващо, понякога дори ядосващо – и именно затова е толкова ценно.
Проверете своите дълбоки убеждения
Зависимостта е едно от 11-те дълбоки убеждения, които описва схема терапията. Ако искате да видите кои от тях са най-изразени при вас, можете да попълните безплатния психологически тест. Той не е диагноза, а отправна точка – за самонаблюдение или за разговор на първата ни среща.
Другите дълбоки убеждения в поредицата:
- Страх от изоставяне
- Недоверие
- Емоционална депривация
- Социално изключване
- Уязвимост
- Дефектност и срам
- Провал
- Подчинение
- Неумолими стандарти
- Привилегированост и граници
Ако усещате, че несамостоятелността ви ограничава, можете да запазите час за психотерапия в Плевен или онлайн.
Често задавани въпроси
Защо не мога да взимам решения сам?
Често това е дълбоко убеждение, формирано при свръхзакрилящи или критични родители, когато детето не е имало възможност да изгради увереност в собствените си способности.
Нормално ли е да питам другите за мнение?
Да. Проблемът възниква, когато без чуждо мнение не можем да решим нищо или когато съветът се приема като присъда, а не като информация.
Как да стана по-самостоятелен?
Помагат малките самостоятелни решения, приемането на несигурността и записването на успехите. Терапията помага да се разберат корените и постепенно да се върне вярата в себе си.
2 thoughts on “Не мога да взимам решения сам: зависимостта от другите”