Статии
Празнота в отношенията: когато никой не те разбира истински
Имате партньор, приятели, семейство. Отстрани всичко изглежда наред. И въпреки това някъде дълбоко има тиха празнота – усещане, че никой не ви вижда наистина, че колкото и да давате, на вас никой не мисли да ви попита как сте. А когато някой все пак попита, вие отговаряте „Добре съм“ и сменяте темата.
Ако това ви е познато, може би носите дълбокото убеждение: „Никога няма да получа грижата и разбирането, от които имам нужда.“
Съдържание
Какво е емоционалната депривация
В схема терапията това убеждение се нарича ранна дезадаптивна схема „Емоционална депривация“. Тя описва очакването, че нуждите ни от топлина, внимание, разбиране и закрила няма да бъдат посрещнати от другите.
За разлика от страха от изоставяне, тук не става дума за драматична загуба. Депривацията е тиха. Човекът често дори не знае какво му липсва, защото никога не го е имал. Знае само, че има празнота, която не може да назове.
Янг описва три форми на тази липса:
- липса на грижа – внимание, топлина, физическа близост;
- липса на емпатия – някой, който да разбира какво чувстваме и да ни го отразява;
- липса на закрила – някой, който да ни подкрепи, насочи и защити, когато е трудно.
Откъде идва
Най-често от детство, в което родителите са били физически налице, но емоционално недостъпни. Това не означава непременно, че са били лоши хора. Може да са били изтощени, депресирани, погълнати от работа или собствени тревоги. Може и самите те никога да не са получили топлина, затова не са знаели как да я дадат.
Детето в такава среда рядко е било прегръщано, утешавано или питано как се чувства. Научило се е да не иска, защото искането не е водело до нищо. Постепенно е спряло дори да усеща собствените си нужди. Как изглежда този механизъм на „изключване“ отвътре, описвам и в „Страдам, следователно съществувам“.
Как се проявява
- трудно ви е да поискате помощ или подкрепа – дори не ви хрумва;
- често сте в ролята на този, който се грижи за всички останали;
- чувствате се самотни дори в отношения;
- привличат ви хора, които са студени, заети или емоционално недостъпни;
- понякога избухвате с гняв или обида „от нищото“ – защото дълго натрупаната липса най-после излиза навън;
- утехата идва от храна, работа, пазаруване или екрани, вместо от хора.
Хората с тази схема рядко идват в терапия с думите „липсва ми грижа“. По-често идват с хронична тъга, умора, чувство за празнота или трудности в отношенията, без да разбират защо.
Защо празнотата остава
Избираме познатото
Ако в детството любовта е била хладна, топлият и внимателен партньор може да ни изглежда „прекалено“ или неистински. Неусетно избираме хора, при които отново трябва да се задоволяваме с малко.
Не казваме какво ни трябва
Очакваме другите сами да се досетят. Когато не се досещат, това потвърждава убеждението: „Ето, никой не мисли за мен.“ Но другият често просто не е знаел.
Даваме, за да получим
Грижим се за всички с тайната надежда, че някой ще върне жеста. Когато това не се случи, празнотата става още по-голяма.
Какво може да помогне
- Започнете да забелязвате нуждите си. Няколко пъти на ден се питайте: „Какво ми трябва точно сега?“ Отговорът може да е съвсем малък – почивка, разговор, прегръдка.
- Казвайте ги на глас. „Имам нужда да ме изслушаш, без да ми даваш съвет.“ Това не е слабост, а информация, без която другият не може да ви даде това, от което имате нужда.
- Позволете си да приемате. Когато някой ви предложи помощ, опитайте се да не отказвате автоматично.
- Обърнете внимание кого допускате близо. Има ли около вас хора, които са способни на топлина? Как се чувствате с тях?
- Грижете се за себе си така, както се грижите за другите. Не като заместител на отношенията, а като основа за тях.
Как помага терапията
Терапията дава нещо, което хората с емоционална депривация често не са имали: човек, който е изцяло насочен към тях, който пита, слуша и разбира. В началото това може да се усеща странно или неудобно. С времето обаче се появява нов опит – че е безопасно да имаш нужди и че някой може да ги чуе.
Работата включва и тъгата за това, което не е било. Не за да обвиняваме родителите, а за да спрем да търсим същата липса отново и отново в настоящето. Как ранните отношения оформят начина ни да обичаме, описвам в „Какво е за теб любовта?“.
Проверете своите дълбоки убеждения
Емоционалната депривация е едно от 11-те дълбоки убеждения, които описва схема терапията. Ако искате да видите кои от тях са най-изразени при вас, можете да попълните безплатния психологически тест. Той не е диагноза, а отправна точка – за самонаблюдение или за разговор на първата ни среща.
Другите дълбоки убеждения в поредицата:
- Страх от изоставяне
- Недоверие
- Социално изключване
- Зависимост
- Уязвимост
- Дефектност и срам
- Провал
- Подчинение
- Неумолими стандарти
- Привилегированост и граници
Ако усещате, че празнотата влияе на живота и отношенията ви, можете да запазите час за психотерапия в Плевен или онлайн.
Често задавани въпроси
Какво е емоционална депривация?
Дълбоко убеждение, че нуждите ни от топлина, разбиране и закрила няма да бъдат посрещнати. Често се формира в детство с емоционално недостъпни родители.
Защо се чувствам празен, въпреки че имам хора около себе си?
Възможно е да не изразявате нуждите си, да избирате емоционално недостъпни хора или да сте спрели да усещате какво ви липсва, защото рано сте се научили да не искате.
Как да се справя с празнотата?
Помага да забелязвате и изказвате нуждите си, да си позволите да приемате грижа и да избирате хора, способни на топлина. Терапията дава опит, че е безопасно да имате нужди.
One thought on “Празнота в отношенията: когато никой не те разбира истински”