Себепознание

Не мога да взимам решения сам: зависимостта от другите

Не мога да взимам решения сам: зависимостта от другите

Преди всяко по-важно решение звъните на някого. На майка си, на партньора, на приятелка. Понякога и за съвсем малки неща – коя оферта да изберете, как да отговорите на имейл, дали да отидете на лекар. Когато трябва да решите сами, ви обзема паника, а когато се справите, си мислите, че е било случайност.

Зад това често стои дълбокото убеждение: „Не мога да се справя сам/а. Имам нужда някой да ме води.“

Какво е зависимостта като дълбоко убеждение

В схема терапията то се нарича ранна дезадаптивна схема „Зависимост/Некомпетентност“. Става дума за практическата, ежедневна самостоятелност – решения, отговорности, справяне с нови ситуации. (Емоционалната нужда от близост е друга тема и тя е по-близо до страха от изоставяне.)

Човекът със схема „Зависимост“ не е непременно слаб или неспособен. Често е много способен, но не си вярва. Вътре в него живее убеждението, че без опора ще се провали.

Откъде идва

Парадоксално, тази схема често се формира не при липса на грижа, а при прекалено много грижа:

  • Свръхзакрилящи родители, които решават, вършат и мислят вместо детето – „За да не се затрудняваш“.
  • Постоянна критика на опитите – всеки път, когато детето направи нещо само, чува, че не е както трябва.
  • Тревожен родител, който предава усещането, че светът е опасен и детето няма да се справи в него.
  • Обратният вариант – дете, оставено без подкрепа, което никога не е научило как се правят нещата и тайно се чувства „недоучено“ за живота.

Често зад свръхгрижата стои родителска тревога или нужда детето да остане близо. Как семейството оформя баланса между „заедност“ и „индивидуалност“, описвам в „Емоционалните модели в семейството“.

Как се проявява

  • трудно взимате решения без чуждо мнение – и после се съмнявате и в него;
  • отлагате нови отговорности, повишения, промени;
  • избирате партньори, които „поемат нещата“, и постепенно губите увереност;
  • живеете с родителите си по-дълго, отколкото искате, или им се обаждате за всичко;
  • или обратното – правите всичко сами, отказвате всякаква помощ и вътрешно се плашите, че ще се разпаднете.

Последният вариант е важен. Някои хора компенсират схемата, като стават свръхсамостоятелни. Отвън изглеждат силни, но под силата стои същият страх.

Как зависимостта се поддържа

Всеки път, когато друг реши вместо нас, получаваме краткотрайно облекчение и дългосрочна загуба – още по-малко опит, още по-малко увереност. Около нас често има хора, които с удоволствие поемат ролята на „силния“, и така двамата неволно поддържат модела.

Какво може да помогне

  1. Започнете с малки решения. Изберете сами ресторанта, филма, маршрута. Без да питате. Без да проверявате.
  2. Понесете несигурността. Няма решение без риск. Целта не е да избирате „правилно“, а да избирате и да видите, че ще се справите с последствията.
  3. Водете „дневник на справянето“. Записвайте всяко нещо, което сте свършили сами. Паметта ни лесно забравя успехите.
  4. Питайте за мнение, но решавайте вие. Съветът е информация, не присъда.
  5. Обърнете внимание на хората около вас. Някой поддържа ли зависимостта ви, защото така му е удобно? Можете ли да поговорите с него за това?

Как помага терапията

В терапията работата е двойна. От една страна, изследваме корените – какво е научило детето за собствените си способности. От друга, терапевтът постепенно връща отговорността на клиента. Добрият терапевт не дава отговори, а помага на човека да чуе своите. За хората със схема „Зависимост“ това може да е изненадващо, понякога дори ядосващо – и именно затова е толкова ценно.

Проверете своите дълбоки убеждения

Зависимостта е едно от 11-те дълбоки убеждения, които описва схема терапията. Ако искате да видите кои от тях са най-изразени при вас, можете да попълните безплатния психологически тест. Той не е диагноза, а отправна точка – за самонаблюдение или за разговор на първата ни среща.

Другите дълбоки убеждения в поредицата:

Ако усещате, че несамостоятелността ви ограничава, можете да запазите час за психотерапия в Плевен или онлайн.

Често задавани въпроси

Защо не мога да взимам решения сам?

Често това е дълбоко убеждение, формирано при свръхзакрилящи или критични родители, когато детето не е имало възможност да изгради увереност в собствените си способности.

Нормално ли е да питам другите за мнение?

Да. Проблемът възниква, когато без чуждо мнение не можем да решим нищо или когато съветът се приема като присъда, а не като информация.

Как да стана по-самостоятелен?

Помагат малките самостоятелни решения, приемането на несигурността и записването на успехите. Терапията помага да се разберат корените и постепенно да се върне вярата в себе си.

2 thoughts on “Не мога да взимам решения сам: зависимостта от другите”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *